Адът не е за зайчета
„ Те единствено бързаха стремително на работа — виждал съм ги със стотици: с парче самун за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да заловен локалния трен, за който им важат картите, от боязън да не ги уволнят, в случай че закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е боязън да си дадат труда да схванат! Бързат стремително вкъщи от боязън, че няма да стигнат в точния момент за вечеря; седят си вкъщи след вечеря, тъй като ги е боязън от задните улици, и спят с дами, които са взели не тъй като са ги желали, а тъй като са имали малко парички, които основават известна сигурност в нещастното им кратковременно битие на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от боязън да не ги сполети някое злощастие. А в неделя — боязън от задгробния живот. Като че ли пъкълът е бил основан за зайчета! “
Из „ Война на световете “, Хърбърт Уелс
